Чака ги много тежка работа, защото в условията на криза приходите в двореца намаляха драстично, а разходите твърдо си стоят на 30 хиляди лева дневно, добави Друмев. Той посочи, че неговият екип ежедневно се опитва да привлече повече събития и да осъществява по-голяма дейност, за да се реализират постъпления.

Хубавото е, че точно тази година, когато НДК навършва 30 години от създаването си, най-накрая получава статут, тъй като досега това беше единственият културен център без издръжка от държавата, посочи той. Друмев допълни, че винаги досега е правил предложение до управляващите да се уреди този проблем, но те не са смятали това за приоритет.

По думите му на среща днес следобед между него, министъра на финансите Симеон Дянков и новия Съвет на директорите на НДК е било обсъдено как да бъде направен плавен преход от старото към новото ръководство.

Лично аз предпочитам, ако може още от утре да си отида, заяви Христо Друмев. Мисля си, че всичко това можеше да стане по-елегантно и по-разумно, като някой ни покани на среща и ни каже какво се цели, а не да разбирам от медиите, добави той.

По думите на Друмев никой от новото ръководство не се е занимавал професионално с културно мениджърство или с конгресно-конферентна дейност. Човек, който твърди, че трябва да има обществени поръчки за наемане на зали, очевидно нищо не разбира, отбеляза той. Според него има голяма вероятност НДК да бъде превърнат от културен център в средство за правене на бизнес.

Друмев посочи, че през последните 10 години са правени три одита. Той опроверга твърденията, че досега не са плащани данъци от приходи в НДК. Регистрирани сме по ДДС и средногодишно плащаме по 2,7 млн. лв., освен това плащаме най-редовно корпоративен данък, заяви Друмев. Той добави, че не се притеснява от одита, който предстои да бъде направен.

Искрено се надявам, че няма да настъпят промени в изготвената досега програма за събитията в НДК както за 30-годишнината и Салона на изкуствата, така и за планираните до края на годината. Иначе ще бъде много тъжно, коментира Христо Друмев.

Сега ще отида пред огледалото, ще се погледна и ще се усмихна, завърши той.