Тогава в документите за строителството му са описани множество недостатъци на обекта. Той така и не е получил Акт 16 от властта преди 1989 г. Това обяви зам.-кметът на София по култура, образование и спорт Тодор Чобанов по bTV, като представи и документи в подкрепа на твърденията си.

Той припомни, че построяването на паметника е част от мащабна компания, като част от която се провежда конкурс с уважавани български автори - скулптори, художници. През 1981 г. София е трябвало да се сдобие с монумент по повод 1300 г. България.

"Строежът започва наистина на 1 април, от документите се вижда, че строителите са били принудени да бързат и не са спазвали технологични процедури", каза Чобанов и допълни, че паметникът, чието изграждане е струвало 5 млн. лв. към онзи момент, се е разрушавал още в деня на полуофициалното му откриване.

Авторът на идейния проект на паметника Валентин Старчев нееднократно е заявявал, че паметникът не се руши още от първия ден и след 1989 г. той е бил абсолютно изоставен.

Според зам.-кметът, обаче, общината не може да бъде обвинявана за липсата на поддръжка на монумента, тъй като той става общински чак през 2006 г.

Чобанов показа няколко документа, които разкриват, че обектът не е извършен по изискванията.

„Институциите до 1989 г. си пишат писма кога ще се довърши паметникът. Ръководните фактори решават да анулират проекта за Акт 16 през 1989 г. Зимата на 1988 г. ръководството на НДК съобщава, че 8 плочи са паднали, а 16 са се отлепили. Още през 1988 г. има планове за неговото преоблицоване, но те така и не са осъществени”, обясни столичният зам.-кмет.

„Дотогава паметникът дори няма стопанин, не е даден на никого за стопанисване до зимата на 1988 г.”, подчерта отново Тодор Чобанов.

Той обясни, че дискусията около отстраняването на паметника пред НДК е породена от проблема за сигурността на конструкцията, а не е част от спор за наследството на комунистическия режим.

В края на декември 2014 г. Столичният общински съвет реши архитектурно-монументалния комплекс „1300 години България" да бъде демонтиран,   а не негово място бъдат възстановени мемориалните плочи на I и VI софийски пехотен полк. Плочите са били на мястото до 1977 г., когато са съборени заради строителството на НДК.

Решението за промяната имаше поддръжници и противници.

Кога ще се пристъпи към практически действия обаче не е ясно, защото вече са подадени жалби срещу решението - една от тях е на автора проф. Валентин Старчев

Според Чобанов вече са минали възможностите паметникът да бъде закрепен. Той уточни, че не става дума за събаряне на паметника, тъй като е отчетено, че той има определена художествена стойност.
"Пластиките ще бъдат запазени и подходящо реаранжирани в зелените части на София, надяваме се с участието на автора”, каза в заключение зам.-кметът на София.

АНКЕТА: Да бъде ли демонтиран паметникът пред НДК?