Изпратената на място линейка установила, че такъв случай няма.

„Беше съобщено за простреляно дете. Линейката стигна за три минути, за щастие бяхме наблизо. Нямаше, обаче, нищо такова”, каза лекарка от ЦСНМП-София пред bTV.

„Трябва да носи отговорност този, който си позволява такава гавра”, добави тя.

И според други медици основният проблем при спешната помощ е подаване на неверни или неточни сигнали. Много често се случва линейка да бъде ангажирана за настинка или алергия, докато някой някъде получава инфаркт и не може да бъде спасен.

"Хората, които подават сигналите, могат да подсилят симптомите, може да се премине от една в друга група, много често се случва да изпращаме линейки за леки случаи, но се подават като неотложни”, споделят те.

При 120 минути чакане на линейка или код червено е ясно на пациента какво трябва да направи. Това каза проф. Стоян Миланов в предаването по повод предложения нов стандарт за Спешната помощ.

Предложената система предвижда всички спешни сигнали да се разпределят в три кода – червен, жълт и зелен. При червен код, т.е. спешен случай, линейката трябва да пристигне на място за 8 минути, при жълт код – до 20 минути, а при зелен код – до два часа или 120 минути.

„В предложението са заложени световни стандарти за достъп до системата и качественото обслужване, предстои много работа, но това е една добра цел”, допълни още Миланов.

По думите му осемте минути, разпределени за спешен случай, не са случайни.

„8 минути е чисто медицински стандарт, защото очакваните вредни последици при надхвърляне на този интервал са пагубни”, поясни Миланов.

„По света стандартът се изпълнява в около 75-80 процента от случаите”, каза още той.

Според Миланов преценката колко спешен е един случай може да бъде направена само от медицински лица в координационните централи, като това трябва да са лекари, защото те лекуват и през телефона.