Находката е открита в неолитното селище "Слатина" в София от археолозите под ръководството на чл.-кор. проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН, пише в съобщение до медиите, изпратено от Васил Николов.
Разкопките в селището се извършват с финансовата подкрепа на Столична община.
В последните дни археолозите са попаднали на останките от две изгорени къщи с неочаквано големи за тази епоха размери - дължината им надхвърля 20 метра.
Засега на Балканите, а с това и в Европа, от това време не са открити толкова големи постройки, които са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация, отбелязва проф. Николов.
Новите радиовъглеродни дати потвърждават възрастта на селището, определяна и досега на пълни 8000 години.
Върху глинените подове на най-ранните неолитни къщи са разчистени останки от куполни пещи и много керамични зърнохранилища, пълни с голямо количество овъглено жито (лимец), ритуални съоръжения, много керамични съдове и други предмети, изгоряла дървесина.
Отдолу под къщите се очертава част от дълъг дъговидно извит ров, който вероятно е затварял "магически" кръг около това най-ранно праисторическо селище в Софийското поле.
На това място Столичната община и БАН предвиждат изграждането на парк с възстановени в реални размери праисторически къщи, в които деца и възрастни да могат да "влизат" в ежедневието на неолитните земеделци и скотовъдци.
Слатинското неолитно селище се намира на Шипченски проход (булевард в София).
Разкопките в селището се извършват с финансовата подкрепа на Столична община.
В последните дни археолозите са попаднали на останките от две изгорени къщи с неочаквано големи за тази епоха размери - дължината им надхвърля 20 метра.
Засега на Балканите, а с това и в Европа, от това време не са открити толкова големи постройки, които са ново потвърждение на тезата, че в днешните български земи се е развивала първата европейска цивилизация, отбелязва проф. Николов.
Новите радиовъглеродни дати потвърждават възрастта на селището, определяна и досега на пълни 8000 години.
Върху глинените подове на най-ранните неолитни къщи са разчистени останки от куполни пещи и много керамични зърнохранилища, пълни с голямо количество овъглено жито (лимец), ритуални съоръжения, много керамични съдове и други предмети, изгоряла дървесина.
Отдолу под къщите се очертава част от дълъг дъговидно извит ров, който вероятно е затварял "магически" кръг около това най-ранно праисторическо селище в Софийското поле.
На това място Столичната община и БАН предвиждат изграждането на парк с възстановени в реални размери праисторически къщи, в които деца и възрастни да могат да "влизат" в ежедневието на неолитните земеделци и скотовъдци.
Слатинското неолитно селище се намира на Шипченски проход (булевард в София).